автор: galina

/ продължение /

ПАПАГАЛЪТ:Е, сега накъде?
Пред нас е гора, зад нас е поле...
ЛИСИЦАТА:Как накъде!
Оставаме тук!
ПАПАГАЛЪТ:Не-е-е! По-добре да се отправим на юг.
БАЛА МЕЧКА:/учудено/ Искате тук да оставаме?
МАЙМУНАТА:Моля, предлагам да изпратим някой на разузнаване.

ЛЪВИЦАТА:Това е умно предложение.
ЛИСИЦАТА: Изисква смелост и умения,
ще отида аз,
познавам местността по-добре от всеки вас.
ВСИЧКИ:Браво! / Ръкопляскат и я поздравяват. Лисицата заминава./
РАЗКАЗВАЧ: Няма защо да ви обяснявам,
че общата участ и общата цел
бе сближила животните до такъв предел,
та лисицата бе забравила, че е хитра лисица,
а лъвицата, че е страшна лъвица,
която преследва беззащитните твари,
че кенгуруто и папагалът никога не са били другари.
.....................................................
ЛЪВИЦАТА: Трябва бързо да решим
в каква посока ще вървим!
КАФ.МЕЧКА: Аз предлагам в таз гора да се установим.
Тук някъде сигурно има кошери с мед.
БЯЛА МЕЧКА:Мед? Искаш сигурно да кажеш лед.
КАФ.МЕЧКА: Не лед! Мед...
БЯЛА МЕЧКА: Ааа...какво е то?
КАФ.МЕЧКА: Ами...то е...едно такова сладко./облизва се/
..........................................
ЛЪВИЦАТА: Да не спорим, път ни чака.
ПАПАГАЛЪТ: Тихо! Нейде нещо щрака.
/Всички хукват и се укриват в близките храсти.
Иззад дърветата се появява камилата./
КАМИЛАТА:Ех, къде ли са сега?
Няма ни знак, ни следа,
а из страшната гора
броди само тишина.
....................................
Ех, къде сте равни пясъци
без дървета и трънаци,
виждаш всичко отдалече,
нийде нищо не ти пречи...
.........................................
ПАПАГАЛЪТ:/Изскача от укритието си./ Ха!
КАМИЛАТА: Олеле, ами сега!
ПАПАГАЛЪТ: Май уплаши се от мен.
КАМИЛАТА: Туй е заговор скроен.
....................................................
ПАПАГАЛЪТ:Да, да да, но туй бях аз.
ЛЪВИЦАТА:Точно тъй, с престорен глас
се опита да изплашиш
ти приятелката наша.
...............................................
/От укритието си излизат и другите животни./
Последно се появява кенгуруто викайки./
КЕНГУРУТО:Помощ, помощ, чуйте всички!
/Изведнъж врявата утихва./
МАЙМУНАТА:/с приглушен глас/
Чувате ли? Глас на птички?
Може да са тайни знаци
на изкусни преследвачи!
ПАПАГАЛЪТ:Преследвачи ли? Какви?
/към кенгурото /
Казвай бързо, не мълчи!
КЕНГУРУТО: Както спорехме коя
е посока най-добра...
ПАПАГАЛЪТ: Туй го знаем, по-нататък!
............................................
КЕТГУРУТО: И когато изведнъж папагалът изкрещя...
............................................
Аз се втурнах през леса...
КАМИЛАТА:И какво след туй, кажи!
БЯЛА МЕЧКА: Ама ни измъчи ти!
КЕНГУРУТО:Ами...в гъстата гора...
МАЙМУНАТА: Срещна някой с нож в ръка?
ВСИЧКИ:/изплашено/ Аууу...
КЕНГУРУТО: /смутено / Неее изгубих се в леса.
ЛЪВИЦАТА: Туй ли било!
ПАПАГАЛЪТ:Ха, ха, ха...
КЕНГУРУТО: И тогава изведнъж, страшен вой
тишината наруши.
ПАПАГАЛЪТ: Майче съчиняваш ти.
КЕНГУРУТО:Викам, няма тук шега,
някой ще е във беда.
..................................................
Мечка страх, мен не страх, рекох си
и през леса се запътих към звука.
................................................
Гледам нашия мечок,
ала с някакав оток,
просто да не го познаеш,
да се чудиш, да се маеш
той ли е или пък не!
Като някакво дете
се търкаля по тревата
и безпомощно се мята.
.............................................
Да, за горкия мечок,
трябва помощ в кратък срок.
Чака той от нас спасение.
ЛЪВИЦАТА: Ще изпратим подкрепление.
КЕНГУРУТО:Аз само опитах там
помощ първа да му дам,
ала нещо все жужи
сякаш огнен дъжд вали...
МАЙМУНАТА:Туй е някаква магия.
Ех, какви ли страхотии
ни очакват занапред...
ЛЪВИЦАТА: Аз предлагам, в пълен ред,
да нападнеме отвред
и подам ли знак "напред"
да се хвърлим във атака,
без да мислим що ни чака.

/следва продължение/