автор: iar

Прочетен вестник,
носи ни го Лудият,
който всяка вечер
идва да мете около масите.

Не зная откъде ги взима,
но винаги са стари
и кръстословицата е решена.
Ние пък му даваме
остатъците от храна и бира.
Но първо сяда и чете
прочетения вестник.
Срича бавно, смее се на глас
и си говори сам...
Понякога от скука
ние се шегуваме със Лудия.
„Хайде, казва барманката, разкажи
как е*а козата!”
И Лудият за кой ли път разказва
за козата,
и как преди това
и сложил на краката
четири ботуша,
за да не избяга...
Шегуваме се с Лудия.
А барманката
вече е на трета водка...
И с разнежен поглед
го пита закачливо:
„Обичаш ли ме?
Какво ще правиш, ако си отида?”
„Обичам те, казва тихо Лудият,
не си отивай,
ако си отидеш, ще умра!...”
И виждаме в очите му сълза...
Не знаех аз, че Лудият
е влюбен в барманката.
И лудите обичат.
И те не могат без любов.
Прочетен вестник, казваш?...
И какво сега – да го затворим
и да го захвърлим?!
О, не може!
Не казвай никога
за някого,
че е прочетен вестник!
Виж, дори и Лудият
не е.