Хваната в капана на думи,
самотата вали,
прецежда до болка,
до микроскопна прозрачност
твоите лъжи,
разложени на малки клетки,
устояващи на
моята ласкава интервенция,
нажежена от разхвърляна
нежност,
разрязва със скалпел времето,
в което любовта ни
се стича,
съшита
на
е
м
б
р
и
о
н
н
и
парчета.