автор: Marta

автори Marta и El Toro

Андромаха гола маха
с цялата си смелост плаха.
Де да гледа сиромаха.
Прасковите ги обраха.
Гола Маха ще се маха,
че настинала и паха.

Ами виж пък Андромеда!
Накъде горката гледа?
Погледът й е в съседа!
И в очаквана победа
над съседа с мотопеда...

Гледам, Андромеда гледа,
на съседа мотопеда.
Прикована на скалата,
де са на Персей крилата?

Ха! Крилата на Персей?
Прикова ги Прометей,
огън вземайки от Бога ,
за богините тревога!!!

Те, богините, поглеж,
от бодли на таралеж
си приготвили игли,
за красивите коси.
На японки да приличат
и японски вече сричат.

Да! Богините обичат зайче,
но и таралеж!
трудното е тука май че
някак си да разбереш:
дали под зайовата кожа
игли на ежко не убождат.

Богините, комайче
не можеш разбереш,
кога ти се усмихват,
а във очите - скреж,
кога ще те погалят,
а гледаш - те уболи,
обичат те да сменят
като рокли роли.

Богините припадат
пред своя Аполон...
въздишат, охкат, страдат
пък яхнал ли е кон!
Дали с бръснач е мозък
или пък със гюлле -
това не ги тормози
щом е с мотоциклет.

Богините при нас
са вече друга раса,
с поезия и страст,
летят върху пегаса.
Мотоциклетите и бмв-етата
оставили извън куплетите.

Пегасът, мила моя,
е само кон крилат...
едва ли на седлото
крепи се този свят!
По-скоро да възпеем
с теб дяволът рогат!
Признай! Без дяволии
не може стар и млад.

За дявола какво
аз мога да ти кажа,
че е с едно око
и че си сменя кожата,
че те привлича с
измамни обещания
и причинява той
единствено страдания.
Виж дяволии знам
подскачащи усмято
на магарии, да,
приличат ми, приятелю.

Виж! Дяволът това е
двигател на прогреса...
и дяволии знае,
но дяволите - те са
мерило за за "доброто"...
горкичкото "Добро",
едва би оцеляло
без свойто мило "Зло"!
Доброто да познаеш
ще трябва по-напред
със Злото да играеш...

Да, дяволът е нашето,
търсещо начало.
Да, той ни ръчка, бута ни
да търсим огледало.
Ако го няма дявола,
кое е черно, кое бяло.
Но дяволът, повярвай ми,
ти дръж съвсем изкъсо,
защото и по дяволите,
той е подъл, мръсно
все гледа да направи,
изпуснеш ли въжето.
Щом дявол заговори,
аз знам мълчи сърцето.
Душата си на дявола,
ти нивга не продавай,
при него само страда тя,
с дяволи внимавай.

Продал я бих, повярвай ми,
единствено да мога
по-дълго да усещам
прекрасната тревога
от нещото, в което
самият се забърквам -
поет ли съм? не съм ли?
или във облак хвъркам!?!
А името ми, то е
на дявола противно.
божествено по-скоро
и за душата дивно.
но стигат ми за днеска
словесни упражнения...
след малко ще допусна,
че дреме в мене гения!!!
;-)))