автор: felisia

Явно си решил от Любовта да ме пазиш , Животе,
затова не я пращаш по пътя ми.
Няколко пъти в нея се припознах
беше кратко и струваше скъпо.
Как така ще решаваш , Животе, че нямам кураж
пред нея да се изправя,
троших си главата веднъж или дваж
боли ужасно , но отминава.
Искам пак да я срещна , помня беше красива
покрай нея и аз засиявах
и ми стигаше само да знам , че я има
нищо друго не искам , повярвай ми!
Нека пак да я срещна , смили се над мен
на колене така не съм лазила
тя едва ли ме помни , отдавна замина,
но в сърцето си още я пазя.
Помня още , беше с бяло лице
и с очи , като топло кафе
имаше мъничка татуировка на тигърче
и две силни , но нежни ръце.
Любовта е красива , но безножно перверзна
в маскен бал е с лицето на мъж
след последния още се правя на жива...
ти , Животе си още по-зъл.