автор: pastirka

Наведен под камшика на дъжда,
денят със мокри стъпки приближава
към тъмната си вечерна ръжда,
а светлината бавно изтънява.

И нашата съдба с камшик в ръце
излива яростта си над мечтите.
Роденото за своя връх сърце
се лута във посоки неоткрити.

Познат ни е вкуса на този ден,
убийствено прилича той на вчера.
Разнася вятър кралския рефрен:
щом нямат хляб, със пасти да вечерят.

Избраните, помазани от Бог,
се чувстват като в тронната си зала.
Преливната вълна е с праг висок,
но ще събуди гняв от девет бала.

Очаква ни сърдитият Балкан.
И не за да обстрелваме сърнички,
а ямурлукът, в раклите прибран,
да стане знаме за честта на всички.

Наведен под камшика на дъжда,
денят от срам във тъмното се крие.
Ако гневът ни хванал е ръжда,
солта в очите ни ще я изтрие.

25.04.09