Върви човекът...
Дълбоко в него
бушува раздвоената
му същност.
Едната -
крие в длани
жажда за небе
и пуска гълъби към
вратата на хората...
Светлината
се е заселила
в ума и
и гълта
от света живот
от височината, където
бяла лястовица
прелетява...
А другата -
е близо до пътеката
на тъмнината,
където върлуват
гигантски сенки,
отнемат слънцето
и чакат да придобият
форма около нея.
Цялостен остани човеко!
Божествено кимване -
Земята отключва
силата на човешкия дух
да съгради
Светия олтар
на вечната хармония -
Единството е вътре в теб!
И ето аз вървя
сред вярващите хора
с душа пречистена
като че ли в
изворна вода.
И зная -
Съдбата няма да изсуши
цветенцето
което така дъхти
във мен!