Адам.
Престава да ме гледа,
а ябълката му се движи
развълнувано
нагоре и надолу,
нагоре и надолу
главата си обръща
да погледне другаде,
надолу и встрани,
където слънчев лъч все още
косо пада на перона.
Там е гълъбът.
Главата му се клати като
повредена стрелка
напред-назад,
напред-назад.
Окото му е жълто
и ни приковава
многократно
един за друг,
един за друг.
И за мига.