автор: Remembrance

... или как вълните погалиха луната.

Излегнаха се в пясъка, а дрехите им попиха какаовия бриз на залеза.
Косите й в спонтанната нежност на вятъра кацнаха на устните му и с усмивка той се заигра с непокорния кичур.
Вълните се разбиваха в брега със звук на постоянство и в спор с динамиката на летящите облаци.
Той се търкули към нея и почти с отчаяние се взря в очите й.
"Ти няма да си там, когато живея с предимствата на реалния живот" - казваха отблясъците в очите му.
"Ти няма да си там, когато имам нужда да ме удавиш в утехата си" - отговори сърцето й, но вместо това се усмихна с обич и последните слънчеви лъчи позлатиха зениците й.
Той се излегна отново по гръб, хвана силно ръката й и дълго не пое и грам въздух, за да успокои бумтящата си кръв.
Песъчинки заврихено пълзяха по телата им, напомнящи за отлитащото време.
Той стана. Тя се наддигна на лакти, следейки го с поглед.
Той свали горните си дрехи и тихо се запъти към водата. Спря, когато се потопи до колене в шумящото вълнение.
Тя дори не направи усилие да отмахне лятната си рокля. Просто стана, мина покрай него и навлезе във водата до бедра. Очите й със смях примигваха в пръските.
"Трябва ли скоро да се връщаме на сушата?" - попитаха неговите, поглеждайки към плажа.
Лицето й се извърна изцяло към морето - "Имаме цялото време на земята".
Телата им целите се обляха в синевата. А чайките се виеха любопитно над главите им. Чудеха се над лудостта на човеците.
Те заплуваха. Преминаха през рифове и течения. И се озоваха насред нищото - само те, вечерта и изгряващата луна.
"Дано не се превърнеш в русалка и да ме напуснеш" - мислеше той, докато галеше устните й с несигурни пръсти.
Тя се отпусна над водите от умора, докато той бдеше до нея в мълчание.
"Какво да те правя, толкова красива, не искам да те връщам обратно" - бягаха очите му по профила й, докато ръцете му отблъскваха прииждащата тревога.
Той нежно я докосна по бузата - "Ще тръгваме ли?"
Тя го погледна за кратко, но не промени позата си.
"Сигурно е още изморена" - мина през главата му...
Но съвсем след малко до тях спря лодка. Рибар в странно чужди дрехи извика към тях на непознат език и махна с ръка.
Тя се засмя и обръщайки се във водата, погледна към него с уверени очи.
Двамата се приближиха до лодката и махнаха на рибаря в отговор. Само след миг тримата отпътуваха към бреговете на луната.