автор: x_ahav

А знаеш ли, че ме болят понякога
на приказките глупавите краища.

И затова не ги разказвам аз,
а позволявам
на разказвача да ме разиграва.
Разбира се, смехът не си признава,
как толкова му е до плач понякога,
че гениално и особено старателно,
когато репетира себе си
успява да излъже режисьора.
Една по друга се захласват ролите,
а трябва да се мразят. По-естествено е.
Препивам от щурци и мъжки песни
и от брътвежи за любов. Изобщо скука...
А всъщност, ти си ми пиянството.
И затова разчитам,
като по истински от мен,
да ме спасиш от махмурлука.