автор: 0805

Хайде вече да си съблечем тъгите!
С тези овехтели, прашни дрехи
неумело се опитваме да скрием
празнотата в дребните си ежедневия.

Под тази изтъняла топлина прозират
тихите ни опити да сме различни,
дълбокото на страховете и обидата,
и всяко лицемерно „нищо лично”.

Проядени са от молци и от съмнения
(изчерпа се на спомените нафталина),
превърнаха се в жалък дом за временна
надежда, че ще се научим на усмихване.

Да съблечем тъгите! Нека да останем
голи като жаждата ни за човечност.
Може и да е студено във началото,
но студът не е въпрос на дрехи.