Натъжаваш ме чаровнице,
изчезва силуета ти гъвкав зад ъгъла
на моята жадна младост.
Стъпки на забързани остри токчета
отекват по паважа на
юношеските ми улици.
Затваряш усмивка зад капаците
зелени на каменната къща
в онзи разцъфтял кестенов двор
на цветните пориви.
Посягам да прегърна
нежната младост на
невинното ти тяло
полегнало на зелената морава
сред маргаритки и глухарчета
в двора на каменна църквица
и не мога да докосна
онази бленувана красота.
Натъжаваш ме чаровнице
очакваща и тръпнеща,
но толко недостижима и нежна,
желая те, имах те, изчезна...
Сега, когато покуцвайки
се връщам в града със
калдаръмени улици и
зелени капаци под цъфнали кестени
търся снагата ти кръшна
под балкони в цветни дворове
а намирам уморени усмивки
на повехнали старици.
Сам старец сред спомени.