автор: Remembrance

...или как цветята полетяха

Приеми тишина
в гънки на ябълка,
когато нежността
на дърво те открие
и смях зашуми
в листата на сянката -
порой самота
ще опита да прикрие.
Детски мечти
разбити в пътища
на вкусни следи
загинали в гробища
ще извикат сълзи
в заспали треви,
попили от стъпките
на триста чудовища.

Ще се докоснат коси
заради всички жестокости,
в спонтанност дори
ще полегнат в леговища.
В копнеж до зори
ще се разбягват и спомени,
осъдени за злини
и несметни съкровища.

Поседнала сянка
до страховита шега
ще посегне със запалка
към непораснала тъга.
И ще намери достойно
най-нисшата форма
стъпало където
да се роди най-повторно.

И притиснати челюсти
от ръце неразбрани
ще изтръгнат с прелести
името на промяна.
И изплакаха ангели
от нарушения покой,
но изпратиха залези
за целувки безброй.