автор: Zvon

Tobacco ...
Когато излъчвахме "Всяка неделя" от Париж, след разговора с Морис Дрюон излязохме с него на терасата над някогашния кралски манеж да изпушим - той една пурета, аз една цигара. Прищракването на неговата запалка бе меко, приглушено. Такова не бях чувал от 1971 година, когато любезният ми
домакин в Тел Авив полковник Моше Даян ми позволи да сваля предпазителя на неговата уникална Берета, специална ръчна направа с инкрустации на самия Салвадор Дали (фрагменти от композицията "Простреляното време"). След прищракването на запалката, не се чу характерният весел пукот на изстрел, а проблесна кротък и услужлив пламък, разнесе се уханието на истинска La Gloria Cubana. Спомних, че тази благородна смес е направена през 1885 година от Sociedad Cabanas y Castro и сега принадлежи на Partagas. Не си позволих да любопитствам как е стигнала до него тази фина пурета. Такива пушеха само най-доверените приятели на Фидел. Благородството задължава - той се обръщаше към мен с "maitre", все пак аз бях водещ на "Всяка неделя" БНТ и категорично не бе допустимо да изяснявам такива въпроси.

Ноблес ...
От ноздрите на Дрюон, които странно защо ми напомняха ноздрите на дядовия ми кон Кабиюк, се стелеха ароматните кълбета дим. Чу се далечен звън на телефон, потропване от забързани дамски токчета. Долових ухание на Шанел 5 и скоро при нас се появи личната секретарка на Морис. Търсеха го от Академията, учредена от Ришельо. Извини се любезно, че ще ме остави за малко сам и последва стройната си секретарка. Дръпнах от любимата си плевенска Стюардеса. Бях сам. От терасата добре се виждаше Париж - лениво потъващ в изкусителния нощен здрач. Ноздрите ми се пълнеха с аромата от La Gloria Cubana, Шанел, долавях и идещите от града омайни аромати на печени кестени и виетнамско кафе. Погледът ми попадна на запалакта на Морис. Любопитството ми надделя. Въпреки припадащия здрач отчетливо разчетох красиво инкрустирания текст "Всички papillons d`amour са фрерове". Нямаше и съмнение, Морис бе учил в йезуитския колеж на бул Мусолини. Ето от къде ми бяха познати тези огнедишащи ноздри!

Жълто ...
Морис се бавеше. В паметта ми странно защо изплува детския стих:
Ринги, ринги рае,
наш петел играе.
По това време в Париж се провеждаше поредния конгрес на лигата за забрана на боя между петли и питбули. Делегат от Колумбия бе моят приятел и страсен почитател на "Всяка неделя" Габриел Гарсия Маркес. Предишния ден бяхме вечеряли заедно в Мулен Руж. След третата чаша Бужоле, реколта 1969 г., Габриел сподели, че една от най-омразните му гледки е гледката на накълван от петел питбул. Ненавиждаше тези битки и бе пристигнал в Париж на собствени разноски. Наложило му се бе да продаде наследствената си хасиенда с 64 акра земя до Пуента Грасия. От там не веднъж се бе наслаждавал на свещените следобедни часове с чаша Gordens.
- Джимо , казваще ми често Маркес - знай, че след "Всяка неделя" най-много обичам жълтия цвят на Карибско море в 15.09 часа, гледан от Пуента Грация.

Buridan J.
Не бях виждал Карибско море в три следобед от брега на Пуента Грасия. Въобще мразя да вземам със себе си географски карти и часовници, когато съм на морския бряг. Не познавах този странен нюанс на жълтото, който така бе запленил маестрото. Но познавах жълтия цвят на добре изсушеното сено от ливадите на Бояна, реколта 1986 година. В паметта ми нахално се е настанил спомен от една зимна утрин на Солни пазар. Гореше цирка. Пожарникар със златен шлем изнасяше наръч сено от горящото шапито. Съжалявах, че в този момент го няма Габриел за да види тези пленителни нюанси на жълтото. Апропо, след седмица се срещнах с Андрей Гуляшки. На чаша Мавруд ми разказа кой е запалил цирка. Преди пожара бе гастролирал Харун ал Рахман - дресьор на магарета и личен приятел на Кеворкян. Коронният му номер бе с осела Осама - научил го бе да пуши пурети. През нощта магарето се събудило, изпушило една от любимите си Hupmann и се унесло в сладки магарешки сънища без за загаси надлежно фаса. Циркът изгоря. Не всички магарета са Буриданови. В 1277 година, след смърта на Тома Аквински, архиепископът на Париж признал като неверни 219 от неговите твърдения, записани съчинениятя му. В резултат е била развита номиналистическата доктрина. Номинализмът, който се стремял да отдели науката от от теологията, станал крайъгълен камък в предефиниране сферите на науката и теологията по-късно в XVII век. В течение XIII и XIV век европейските учени сериозно разрушили фундаменталните основи на аристотеловата методология и физика. Английските францисканци Роберт Гросетест и Роджер Бейкън въвели в сферата на науката математически и експериментални методи, а също предизвикали дискусия за същността на зрението, природата на светлината и цветовете. Техните оксфордски последователи въвели количествените категории в разсъжденията и физическия подход чрез свои изследвания на ускорителното движение. Зад Ла-Манша, в Париж, Жан Буридан и други изградили концепцията за импулса и изказали редица смели идеи в астрономията. Апропо, в трудовете на Буридан никъде не споменава за прочутото детерминистично магаре, както в "Плешивата певица" на Йонеско никъде не се говори за плешива певица. Не е ли странно това съвпадение, sic.

Рубаи ...
Харун ал Рашид бил почитател на шахмата, искрящото левантинско вино и крехките персийски девойки, стенещи на пущу при оргазъм. Едно негово ираде задължавало всички магарета да се подстригват на третата луна от осмия месец по образец Карадавул (нещо като сегашната Канадска ливада). Странен и мъдър владетел, макар че не бил чувал за опасността магаретата да развият Буриданов комплекс. За него Омар Хаям написал следното:

"Странен е занаятата ти,
велики господарю, ти пишеш,
а ние се опиваме!"

*Podiceps nigricollis - черноврат гмурец, виден представител на дунавската фауна