автор: x_ahav

Тази любов идва внезапно.
С претенции да не прилича на всички останали.
Идва задъхано, прави се на закъсняла,
кокетира изкусно с кичурче от косата си,
гледа невинно като децата...

Размества си пръстените - да не забравя,
че е единствена...
Забранява си мислите,
разрешава си всички посоки.
Пие глътчица вино.
А очите и - големи и мокри..
Тази любов не признава къде е ходила
досега и къде се е губила.
Измисля си някакво чудо,
седи на перваза и безсрамно флиртува
с дъжда и със капките.
Не обещава. Знае, че ще си тръгне
един ден съвсем неочаквано.
Знае и други неща, но сега си мълчи
и подрежда (навярно по важност)
първо себе си, после всичко останало.
Няма дом и не иска да знае за него.
Тази любов няма нищо за губене,
няма време за нищо на дребно,
няма планове и кроежи за утре.
Тази любов е подвластна на себе си само,
иронично се смее в очите си,
гаси си цигарата недопушена...
Никаква не е, не вярва на притчи...
Не позволява да видиш,
че и треперят пръстите.
Тази любов просто не е научена
на любов и на себе си,
не и пука от нищо,
не знае питомно да прегръща...
Тръгне ли - ще дойде само шапката да си вземе.
(Ако изобщо реши да се връща.)