автор: scenaristbg

Подгонени от топли заблуди,
тичаме назад в безкрая,
назад, назад,
там, където аз се чудя,
а ти създаваш рая.

И тичаме, по поетично зелени треви
и цветята миришат за нас,
за любовта, за нас,
и не са нарисувани още беди
и ранният вечерен час.

И там, където свършва това,
място в което се губим,
в което ни няма отдавна,
аз те целувам така,
сякаш отдавна се любим.