автор: new-born

Причува ми се шум от пляскането на ангелски криле,
(на шкафчето стои „нощем с белите коне”)
Усещам дъх на неразгърнала се зима
Носена на гръб от братята и силни, цели трима
Преметнала на рамо радостта си се протягам
Тя някак глухо стене, пречи безметежно да избягам
И капчици медена роса се запалват сякаш из небето
Отразяват плясъка от опашки на русалки във морето
И дишам, дишам завинаги, през косата си, мократа кожа
На нозете си завивка от перли, кости и прах ще положа
Да се слея ведно с утрото и с мрака напевен
Очите ми- мъдра сълза, гласът ми- като залеза гневен
Избягал надалеч, подгонен от виелица снежна
Загърнал се в буреносния пясък на пустиня безбрежна
И дави се.. пропада в черното смъртно мълчание
Угасва задавено, оставя само шепотно ухание