автор: Zvon

Хокусай
Върху феврурския лист на стенния ми календар е изобразена великолепна гравюра на Хокусай - селяни варят саке, а скиташ самурай свири на шамисен подготвяйки се ритуално да вкуси от пресния извлек. Това ме подсеща, че доайенът на българските журналисти Петко Бочаров става на 90.
Когато постъпих в БТА, озовах се в една стая с Петко.

- Виж сега, Джей (той ми викаше Джей) - каза Петко, застана пред бюрото си, свали от колана си преводаческата сабя и трупешката (отскок с двата крака едновременно) кацна на бюрото. - Ти можеш ли го това?

Пъргавината на Петковия скок наподобяваше тази на коня Балатон, който треньорът Фратев услужливо ми отстъпваше. За разлика от него, Петко категорично отказваше бучката захар, винаги закътана в задния джоб на брича ми. Пред нея той предпочиташе класическия руски пшеничен дестилат. Освен да скача трупешката, Петко умееше и други неща. С Кръстанхойзер сме ходили на представленията му в цирка на Лазар Добрич. Там Петко показваше опасния номер Вербално- семантична дресура на английски пословици. В началото на номера неговите питомци заплашително ръмжаха, зверски се кривяха, но това не смущаваше дресьора и той безстрашно пъхаше мисълта си в зиналите им мисловни капани. В края на номера те до един ласкаво ближеха ръката му.

Тодор Вълчев, нямаше куче, но пък е свидетел, че бай Петко можеше да прекара цяла нощ, сам, окован във вериги като Хари Худини, в стая натъпкана с речници, всеки един от които бе карцирал какви ли не опасни и освирепели от принудителното си заключване думи. Умееше и мускетарски да върти преводаческата си сабя като връхлиташе думите и с един удар клъцваше от тях корени, суфикси, префикси или каквото си пожелае. Не се церемонеше и с глаголите - ловко боцване и глаголът от сегашно време минаваше в минало. Славни времена. Е да, ама не - Петко отдавна смени джилерата с фолксваген.


Всяка неделя
Бочаров никога не е крил, че рядко е гледал Всяка неделя - поради късния час на излъчването й, както обясняваше той. В последните години претенции за името на това предаване предявиха Тошо Тошев, както и покойният проф. Марко Семов, тогава идеологически шеф в БТ. Официални писмени източници за произхода на заглавието не съществуват или са умишлено заличени. Истината е, че го измисли Петко. При една от безцелните ни неделни разходки из есенните софийски улици, краката неусетно ни доведоха до любимото на Петко гарнизонно стрелбище. Там той отгърмяваше натрупалия се при разходката ненужен стъклен амбалаж (1), най-вече с руски надписи на етикетите. След изстрелите и миризмата на барут Петко обикновено омрачняваше. Споделих му терзанията си за името на начеващото предаване - от Петко добре помнех опитомената от него поговорка "Кажи ми заглавието на предаването си, за да ти кажа кой няма да го гледа". Вместо отговор Петко затананика меланхоличната "Gloomy Sunday" на Laszlo Javor. След две седмици студио 4 бе декорирано с надписи "Всяка неделя" с бял блоков шрифт на всяка от стените.


Титаник

За разлика от Петко, по телефона Томски не ме пита "Как си". Той ме пита "Какво правиш?"

- Бръсна се - отговарих му както обикновено.

- Зарежи веднага бръсненето! След 4 часа трябва да сме на борда на самолетоносача "Джордж Вашингтон". Ще снимаме за телевизията - почти изкомандва Томски.

Бе далечната 1995 г. Наистина след четири часа бяхме на борда на CVN-73, клас Нимиц. А след още четири допивахме четвъртата бутилка бакхусова благодат. Бяхме се разположили в просторната капитанска каюта на Дейвид Дюков. Дюков бе наченал офицерската си кариера подобно на Петко - като кавалерийски поручик, а после откликвайки на призива на Пентагона, се бе записал в ускорени курсове за капитани на атомни самолетоносачи. Намирахме се близо до остров Малта, вълнението бе около 2 бала, на палубата корабният бенд свиреше Дико Илиевата "Александрийка".

- Дейв, (за разлика от мен, Томски бързо се сприятеляваше и изоставяше официалните форми на общение) знаеш ли какво е свирел оркестърът на "Титаник", когато корабът ненаситно е гълтал ледената атлантическа вода?

- Определено Том, не са свирили „Александрийка“ - усмихна се Дюков. Той нямаше отговор на въпроса, но имаше чувство за хумор.

- Сър, - казах аз - съвършено прав сте. Оркестърът на "Титаник" е свирил "Nearer, My God to Thee", християнски химн подготвящ за срещата с Бога. А Александрийката, те кара да позабравиш са неотменността на тази среща, наливайки в душата бодрост и веселие. Апропо, знаете ли ,че досега няма нито един военен кораб или търговски съд, сполетян от беда, стига неговият бордови оркестър да е свирил Дико Илиевите хора и ръченици. Потвърждава го и Lloyd s Register of Shipping, и аналите на военноморските сили, и всички морски справочници на Ватиканската библиотека.

Филмът ни с Томски се получи – излъчен бе няколко пъти, не помня дали не взехме и Оскар. А с Дюков разменихме няколко писма. В едно от той споделяше, че диригентът на корабният оркестър се залюбил с японка от Окинава и дезертирал, вземайки със себе си тромпетиста на бенда и партитурите на Дико Илиевите хора. По-късно, през август на 2008 г., ВМС на САЩ съобщи, че е уволнило капитан Дюков и неговия помощник Добер, считайки, че техните действия са довели до пожар на самолетоносача "Джордж Вашингтон".


* историята за разходките ми с Петко до гарнизонното стрелбище може да прочетете в книгата ми "Три изстрела, който разтърсиха света" - Киото, Шамисен пресс 2008 г.