автор: Vaia

Твоят утринен глас
като глътка кафе ме събужда,
а денят във анфас
и от упор от мен те прокужда.

Но дори да вали-
по чадъра в посоки различни.
Всеки ден ни дели
и ограбва със мисли себични.
А когато нощта
ни прикотка,
сме пак уморени
Като сън любовта
се изплъзва
с изстиващи вени.