напиши стих
няма предел
няма граници...
поднеси му хора
изтощени от употреба
подари им една предпоследна стъпка
преди нощта
преди утрото
сътвори им свят
изкрещи им смисъла
докато можеш да говориш
разплачи въздуха
събрал се в душата ти
загърбил слепотата им
напиши стих
представи си – предела
създай си границите
стъпи на хвалебствията
докосни се
до изхабените чувства
с трелите
изпокъсали небето си
заради слепотата на крилете си
затвори си очите
не говори
неспособен да издишаш въздуха
необходим за живот
тогава всички ще говорят
за сълзите му
докоснали сълзите им
светът не те е питал
след отказа да го впишеш в себе си
напиши стих
не му пука
за какво ще говориш
и за думите
които няма да запомни
и сълзите ти
които няма да го докоснат
дистантен за „твоето време”
толкова е различно
и толкова е същото
неосъденото безсмислие
и ще умре
наистина толкова същото