автор: Vaia

Слиза нощ сенокосна
за сребърни лунни мечти.
Не успях да докосна
душата ти с тях. Тръгна ти.

Мисълта, острието
по змийски след тебе изсъска.
Ще полегнат в сърцето
като в гроб, по капака ще блъскат.

Колко нежни цветя
изпотъпка- и билката тайна.
Любовта отлетя
като еньовска нощ краткотрайна.

Нямам нужда от лек-
ще размахам на дълго косата.
Не излезе човек
затова си говоря с луната.