автор: Stasja

Обувките по праговете на сбогуването се ожулват.
Подпирам се върху годините за равновесие.
Един объркан влак си тръгва и не спира.
Ръждясват релсите, гравирани с възмездия.

Не ме тревожи тишината пясъчна.
Шумът от миналото е достатъчен за страховете –
войни, които водя рядко и далеч от егото,
накрая все печеля, а пирувам с враговете си.

Повтарям всяка грешка, за да я забравя.
Да отлети мигът, преди да се разкая.
Студеното не означава север,
но е студено от години във сърцето ми.

Кайсията на двора е заспала непробудно.
Сънувам я зелена, с кисел вкус и аромат на лято.
Ще чакам всичко на сбогуване да се завърне,
преди годините да връхлетят – самотни влакове.