Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 5
Всичко: 438

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Administrator
:: Icy
:: KBoianov
:: melange

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕдин ден, който започна като съвсем обикновен
раздел: Разкази
автор: rumi

Последните дни на лятото се изнизваха като мъниста от скъсана броеница. Задушно. Нажеженият въздух притискаше сухата пръст. Не беше валяло от близо два месеца. Лежахме под сянката на вишната в двора и гледахме нагоре с надежда да зърнем облаче. В махалата имаше пет-шест хлапета и винаги бяхме заедно.
Само Ангел не играеше с нас. Той се нанесе с родителите си наскоро в спретната къщица в края на улицата. Беше 12-13 годишен с изпито лице и немирна буйна коса. Нямаше брат, нито сестра. Едното му краче беше по-късо от другото и това правеше походката му някак странна. В редките моменти, когато излизаше навън той жадно гледаше към топката, която си подритвахме, но ние се правехме, че не го забелязваме.
Денят се очертаваше да бъде доста скучен , поне докато падне здрач. И тогава някой предложи да се изкъпем в реката. Знаехме, че може да ни хванат и да ни набият, но ваканцията свършваше , а и бе толкова горещо. Решихме този път да вземем Ангелчо с нас да наблюдава и да ни предупреди, ако види пазача. Минахме покрай тях – той си правеше хвърчило от шарени хартийки. Доста се учуди като ни видя, но се поколеба само миг, остави почти завършеното хвърчило на земята и тръгна. Никой не ни видя . Изморени от полската работа хората се бяха приютили в най-прохладните стаи на домовете си. Необезпокоявани стигнахме до реката. Имахме късмет – пазачът, който беше специално назначен да охранява един изоставен наблизо склад (от такива като нас) не се виждаше, явно подремваше под някое прохладно дърво. Без да вдигаме много шум съблякохме дрехите си и се потопихме в живителната свежест на водата. Плувахме и се пръскахме с кристални капчици вода. Ядосани, че им нарушихме територията, жабите крякаха недоволно. Улисани в играта не забелязахме как Петър от Горната махала се е отдалечил. Стреснаха ни неговите уплашени викове. Той ръкомахаше някак странно и главата му ту се потапяше, ту се издигаше над водата. Явно беше нагазил доста надълбоко и сега неможеше да се върне назад. А ние се страхувахме да доплуваме при него. Риданията на Петър ме извадиха от вцепенетието, което бях изпаднал. Изплувах на брега и хукнах напосоки да търся пазача, като се молех бързо да го открия. Напразно надникнах в прохладната му колиба, където стоеше само торбичката с хляба му. Нямаше го и под големия бук отсреща, нито под двете горди тополи.Сякаш беше потънал вдън земя. Вече не сдържах сълзите си – ревях с пълен глас по пътя обратно и се страхувах от това, което ме очакваше при езерото.
Като наближих чух възбудени гласове , сърцето ми сякаш спря в очакване на най-лошото. Петър не се виждаше никъде. Тогава, чух приятелите ми да крещят в хор:
- Той го спаси ! Той го спаси!
Недоумявайки аз се кокорех насреща им питайки :
- Кой го спаси?
Тогава всички се отдръпнаха и направиха място на героя – не вярвах на очите си . Всички сочеха към Ангел. Той беше приклекнал до Петър и не можеше да намери място на ръцете си от притеснение. Плаха усмивка се опитваше да изгрее на устните му.
Трябваше ни доста време да се окопитим от случилото се. Бяхме готови да се връщаме едва , когато вечерникът се спусна от насрещния баир и жабешкия хор поднови своята песен. Вървяхме умълчани към село.
Слънцето скоро щеше да се търкулне зад хълма и да отнесе със себе си поредното мънисто от лятната броеница.
Високо в небето се рееше недовършено хвърчило.


Публикувано от alfa_c на 09.05.2009 @ 22:33:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   rumi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.07.2022 год. / 16:53:56 часа

добави твой текст
"Един ден, който започна като съвсем обикновен" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Един ден, който започна като съвсем обикновен
от sineva на 11.05.2009 @ 13:57:27
(Профил | Изпрати бележка)
Руми, здравей!
Много ме развълнува разказа ти.
Майсторица си.
Изваяла си с малко щрихи, образ който се запомня.
Прегръдка!:)))


Re: Един ден, който започна като съвсем обикновен
от voda на 10.05.2009 @ 07:42:56
(Профил | Изпрати бележка)
И аз съм забелязала колко са жестоки хората към недъгавите.
Приветствам хуманизма ти, Руми!


Re: Един ден, който започна като съвсем обикновен
от Liulina на 09.05.2009 @ 23:40:54
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Да един нормален човек е по-голям звяр и по голяма психическа травма за недъгавия от самият недъг


Re: Един ден, който започна като съвсем обикновен
от joy_angels на 09.05.2009 @ 22:52:06
(Профил | Изпрати бележка)
Хубава история, Руми. :)))
Това късо краче... Знаеш ли колко такива деца има? Виждала съм само малка част от тях, но ми стига.
И най-ужасното е, че най-голямата грижа на родителите е не как ще се справя детето - то може - а как да го опазят... от децата.
Прегръщам те и теб, и мъника ти :)))