автор: milcho

Тя се казваше Недялка, Алка, Алка,
Той се казваше Прокоп, (ууууоооп!)
Ръм-тъм-там,
ТаРаръръъмп тъм тъм, тъп!

Алка не беше лошо момиче. Слабичка, стройна, имаше чар, особено си спомням пъстрите и големи очи. Материално момиче! Имаше семейство от сой – провинциална гражданка. Запознахме се на една студентска бригада.
Тя ме набеляза и щракна капана. Смях, песни по вечерно, целувки, тет а тет край Марица. Гледахме звездите как падат и всеки от нас си мечтаеше за по нещо. Аз за едно, тя за същото и за още нещо. Нали бях софиянец и комсомолски активист - бях мечта за всяка от курса. И почнахме да спим заедно. Но тя веднага ме дистанцира – няма да спиш с мен истински, само ще флиртуваме, докато не се оженим и няма да ме стискаш силно по гърдите. Няма проблем, казах, само ще се флиртуваме. Ама не ми даваше да я пипам въобще по гърдите и това не ми се нравеше. Майка ми и техните ни благословиха и се радваха взаимно. Нейната майка пък се шегуваше: -Алче, ти нали казваше, че ще се ожениш за работник-шофьор от село, мамче! Хахаха! Така е мами, работник, но научен, шофьор, но любител, и е от село ама е от Красно село! Хахахаха! И така бяхме 3 години като женени, а след пети курс дефакто подписахме скромно в райсъвета. Но за беля или не, деца не се раждаха, въпреки, че табуто вече падна.

ІХ. А cucumber (краставица)

И един месец до края на мойта албионска специализация за примерно поведение и Алкините настойчиви действия тук-там, най-накрая опитите за дойде при мен се увенчаха с привиден успех. Щом тя, се обади стегнах квартирата, почистих, лъснах я, и си представих как ще си изкараме заедно един меден месец. Ще те водя и писах веднага на Трафалгар скуеър и в Бритиш Мюзеум и мостовете на Темза ще видиш и каменните лъвове пред двореца на кралицата и Биг Бен. И преди да кацне при мен в неделя, след оня черен петък-13 (ха сага как да не съм фаталист момче) отивам в супера за да заредя хладилника и накупя храна и питиета да празнуваме. Тя такива западнии само по филмите беше виждала. Нали у нас тогава всички тия благини ги имаше само в Кореком. Проклинам този ден и този час и това пазаруване. Та напълвам аз една количка до горе, в супера и се редя на касата. Но най-отгоре на камарата слагам и една краставица И тя все се плъзга и пада долу, аз я вземам и я турям пак отгоре и тя пак пада и ми става неудобно от чакащите зад мен албионци, и пак... и накрая я пъхам за по сигурно в джоба на шлифера и тя си стърчи от там и се вижда и от самолет.
Стигам на касата и една едра касиерка, с рендосано лице, бързо ми пресмята сумата стерлинги и аз плащам и почвам да редя стоката обратно в количката и се сещам за краставицата и я показвам и нея ...Що ми трябваше ... да си бях отминал ...като се наду, като лейди оная ти ми касиерка, разпери ръчища, и престилка като платна на Кити Сарк, пресегна се и натисна един звънец. Дотърчаха веднага двама от охраната на магазина и попитаха какво става. Нали съм малко мургавичък и подозрителен по рождение и колкото и да им обяснявах на “перфектен” английски случая, тя се дуеше и повтаряше цялата почервеняла, че този чужденец се опитал да открадне стока от магазина. Опашката се дистанцира от мен и прояви нетърпеливост ...там 4-5 души вече се считаше за огромна опашка. Аз се опъвах и двамата униформени, ме прикараха със цялата покупка в една стаичка в магазина и ме накараха да опиша писмено случая, като ме успокоиха, че ще се оправи това малко недоразумение. Но не стана така. Прочетоха моите нескопосани описания и казаха, че ако искам може да се обадя на адвоката си. Тогава се уплаших и започнах да им се моля, да ме пуснат, и че нямам адвокат. Те разбраха, че съм българин, т.е. от вража шпионска страна и позвъниха в посолството и ги уведомиха за случая, като казаха, че предават случая на полицията за по-нататъшно изясняване и решаване на въпроса. И дойдоха едни млади полицайчета и ме закараха най-любезно в местния участък където, след малко дойде и един клерк от посолството ни. И работата стана дебела. Шах-шех!

Х. Схемата или РЪМ-ТАРА-РЪМ!

Схемата сработи перфектно. Казаха ми, че ако искам всичко де се размине без съд и да се раздуе случая, и да се навреди имиджа на България, трябва да си трая, да се призная за виновен да си платя съответната глоба от около стотина паунда...и да се прибирам тихо в кампуса и друг път да внимавам с краставиците. И се подсмиваха. Така и направих, и ги послушах, но нямах пари в мен и трябваше да се подпиша, че на другия ден се задължавам отново да отида в полицията и да си платя лично глобата. Но другия ден, обаче, беше събота и едва в понеделник сутринта платих и се отървах. Неее... момко, така само си мислех тогава, тая краставица ми излезе така солена, че направо ми отрови целия живот. От посолството разбрали-неразбрали сия минута позвънили, в София, да докладват за ЧП-то...От там позвънили на Недялка и й казали, че не може да пътува до като не се изясни случая с мъжът и който в момента бил задържан в полицията, понеже му било отправено полицейско обвинение. Нямало кой да я посрещне – голяма загриженост. Полета и до Лондон с Балкан, веднага бил анулиран и на нея и станало също ясно, че работата е дебела и че ще види Биг Бен през крив макарон. После, най-накрая, съвършено секретно и обяснил един “доброжелател” (след няколко ужасни кошмарни дни), че съм бил заловен в кражба в местен магазин, и че съм опетнил името на България и че свалят от мен всякакво доверие. Скоро й казали той ще бъде екстрадиран. И край на медения месец в Албион. А аз през това време не знаех нищо за отзвука и за доброжелателя. Дори си представях как ще ги заклеймим у нас тия капиталисти тук. И продължавах да си ходя на работа, но виждах, че колегите от института тук също почват да ме отбягват. И да си заключват стаите. След седмица от посолството, ми се обадиха и казаха, че са ми променили резервацията за самолета с 2 седмици по-рано и че специализацията ми била де-факто завършена и в София ме чакали. Тогава още не предполагах мащабите на катаклизма,...Дори се зарадвах, че се прибирам – бях се затъжил. В София обаче никой не ме чакаше на аерогарата.

Жена ми бясна, на мен некадърника и престъпника се бе изнесла при техните. След половин година напразни обяснения, взаимни обвинения и скандали, подаде молба за развод и се разделихме официално по взаимно съгласие. Извикаха ме и в Партийното ръководство и ме изключиха единодушно от Партията на първото събрание. За опетняване на имиджа на Родината в чужбина и небрежно поведение по време на специализация в западна страна. Напъдиха ме и от работата - един от най-известните академични институти в който работех и отидох в едно малко учреждение, и то по милост, само да се каже, че не съм безработен. На никой не му са виждаше правдоподобна тази история, дори на пияниците в кварталната кръчма или на тия от Централна гара. На кой друг да я разкажа, а и никой не искаше да ме слуша. Започнаха всички да странят от мен като от прокажен. Абе слава богу, щом са те спасили нашите от лапите на Скотланд Ярд, и са хилят!! Черпи сега по още едно...сипи де... нали си печен. Все едно бях някой провалил се Авакум Захов или Ким Филби. Постепенно почнах да наблягам на питието и се пропих. Наех си една мизерна стаичка в друг квартал, дето никой не ме знаеше. В нашия квартал дори хлапетата ми се подиграваха, като ме видеха и веднага някое почваше да подсвирква една тъпа обидна песничка ...а и другите си хилотеха и пригласяха:
...
Тя се казваше Недялка, Алка, Алка,
Той се казваше Прокоп, (ууууоооп!)
Ръм-тъм-там,
ТаРаръръъмп тъм тъм, тъп!

Тя в главата като зелка, елка, елка!
Той отпуснат като дроб! (ууууоооп!)
Ръм-тъм-там,
ТаРа-ра-рааартъм, тъмп, тъмп, тъп!! ... и т.н.

И така нататък и не се траеше. Та от Едема за една шибана краставица, която е уж гола вода, в Ада ме сурнаха, момче и живота ми изгоря. Изгоря ми и джигера от тоя пуст алкохол и лекаря в поликлиниката каза, че ако искам да живея още няколко години трябва да пия само пресна минерална вода. И затова всеки ден съм тук. Но не съм те виждал, ти си нов тука на опашката и се усмихва. Чао, махва ми с ръка и се отдалечава с мрежичката с две-три еднолитрови стъклени бутилки. И се стопява в навалицата около централните Хали. Мат! И ме матира Прокопий!

Епилог “Утринна Звезда”!

Аз сядам като подкосен на една пейка и дълго, дълго, гледам фонтана, гълъбите, играещите деца, леките жени , т.е. проститутките, местните пенсионери, джебчиите и вестникарската будка на която, като ученик си купувах всеки вторник “Юманите Диманш”, неделния дебел френски вестник със карикатури и историите на Пиф! И също “Морнинг Стар” (“Утринна Звезда”) – си купувах - вестника на Британската комунистическа партия – две-три скромни листчета. И се чудех на татко, който ми казваше,
- Мишо, не е геройство сега да си комунист, тук сега много са такива, ама само за келепир. Там в Западните страни, там е по-друго. Там е трудно, както беше при нас едно време. А аз се подсмихвах под мустак и му се чудех и прелиствах, вестника, една Британска малка “Червена утринна звезда”, а там на една цяла страница пишеше с големи бели букви на черен фон: “Are You or Have you ever been a member of the Communist Party?” или нещо такова, като: “Член ли сте или били ли сте някога член на Комунистическата Партия”?
По късно прочетох и "1984".

Милчо КИ

Рожен 2009-05-09 8:30 ЕЕТ

(А иначе София, 2009.01.31 4:42 ЕЕТ)

Послепис: Някои които го прочетоха тогава още топло това нещо, казаха: Милчо, по-добре да пишеш за Красавицата вместо за Краставицата. Там по те бива. Не е смешно това. Всеки от нас го е отнесъл в един или друг аспект от една такава краставица. Е добре казвам Ви ще напиша и за нея, но и за Звяра! Шах-шех- пат!