автор: milcho

Случка разказана ми едно време от един непознат на опашката за минерална вода до Софийската централна баня.

Мирчо-румънчето си го спомних днес понеже тия дни пак ще пътувам при моите колеги в Букурещ. Много се тачим с тях и работим във един много добър тандем. И те ми имат уважението. Още повече с тях вече сме в ЕС-то. Заедно влязохме, а имаше напразни съмнения, че уж те са по-назад от нас в Еврокласацията, но после като му дойде времето да ни приемат, се оказа тъкмо обратното. И пак шах!
Тази краставичарска история, ми я разказа едно време един непознат на опашката за минерална вода до Софийската централна баня. За една чужда нам, албионска краставица, която променила живота му на 180 градуса. Защо мен избра - тайна? Тогова му се видях близък, а и сигурно е предчувствал, че ще я разкажа някога, някъде и ще го реабилитирам. Пред кой ... няма значение, но аз реших това де сте Вие. Защо, защото колкото и да се променяме, ние сме си ние а Вие сте си Вие.
Много хора се промениха тотално у нас през последните невъзможни и малко вероятни 15-тина години. Кой, кой да си представи освен генерал Стойчев, че колелото на историята може да се върти и в обратна посока. Но нали е колело, каза той, върти се. Но то се врътна, на назад и едни станаха съвсем други, а други се преобразиха, като бащата на оня циганин променил се и се преобразил съвсем в очите на сина си с помощта на местния фотограф-художник-фокусник. Защо, как така ще попитате Вие, ами ей така. Тоя опашат стар виц гласи: Станало му мъчно за нещо на едно ромче и за баща му - стария циганин, който починал неотдавна. Отишло при един фотограф, който за щастие бил и художник по призвание – направо цял фокусник и му казал. – Бате бе, мола да ми изкараш на големо фото тате. Мъчно ми е много за него. ОК, отвърнал художника: дай един негатив или стара снимка и ще ти я увелича та да го имаш за голям и вечен спомен. Немам бе бате ...той тате и паспор немаше... Хм, казал фотографа, опиши ми го тогава. И ромчето започнало: -Тате, беше много убав, ама много, висок, бел, строен с черна коса и мустаци, бомбе и т. н. всякакви суперлативи. Няма лош тате. И фотографа слушал, слушал па решил ... дай тука, казал, 2 лева и ела други ден ще ти дам снимка голяма колко един лист. Спазарили се и след няколко дни ромчето отива с нетърпение при фотографа, той вади една снимка на един симпатичен мъж с мустаци размер А4 и му я подава. Ромчето гледа, гледа, гледа с възхищение и възкликва ....-Лелееее татееее колко си се изменил!
Оня мой случайно-нарочен събеседник сигурно вече не е жив, ама ако беше щеше да има шансове да се измени тия години и да стане може би някой виден неклозетен десидент и да удари келепира през епохата на голямата антикомунистическа промяна. Но надали, такъв скромен, тих и честен човек щеше да стори такава магария. Такъв ми се видя, и болезнено запомних разказа му дума по дума. Често по повод, а и без повод го разказвам тук и там като небивал куриоз ... през моето време. И нещо като сеир - “Иген Циркус” както казват маджарите. “Цирк без пари”. Но ако вас ви завърти такъв, като неговия шпиндел ... горко ви.


VІ. Прокоп

Уоооп! Започвам по същество. Пак шах!
Тогава човека от опашката за минерална вода не си каза името и така и ще си остане в мойта история като Прокоп. Тук вече яростно се намесва една краставица, която също един як дяволски-лост е променила живота на моя случаен познат. Една нищо и никаква краставица. На 180 ъглови градуса. Пием на опашката с него по една гола, топла 40 градусова по Целзий минерална 100%-ова вода, а не 40 градусова гроздова, и Прокоп ми се доверява.
Гледам те, момче, че се чудиш, що съм се запуснал като прошлек и се моткам около тая Баня. За вода съм дошел, минерална, топла софийска водица – нали казват, че който пийне от нея, може да се счита за кореняк софиянец. Ххахаха! И да оживее, ако е закъсал. Като свéтена била. Затова и дигнали едно време тоя град около тоя топъл извор и около една римска баня. А аз да ти призная отивам от зле на по зле, и отпива от водицата, - Мъчи ме цирозата и само тая вода ми казаха да пия. Пък е и без пари – келепир. И теб те гледам май си по муфтата, смее се той.

Та аз съм си родом от София, захвана той. Тук съм отраснал. И пушека на войната усетих и ме криеше мама в скривалището в мазето, като бомбите сриваха “жълтите павета”, но късмет, оживяхме. Следвоенна София беше една огромна разрушина, но се стегнахме в името на идеята да се построи един нов свят за две години, а за пет се канехме да надминем това което другите са направили за столетия. Наивни бяхме момче, ама млади и нахъскани и вярвахме. И завършех, аз школото като отличник с лента и носих знамето на гимназията по парадите пред Мавзолея и след абсолвентския бал станах примирен млад научен работник и в партията ме приеха, заради тате, който не помня. Споминал се, паднал при Драва-Соболч, каза мама. Гледах да съм за пример заради мама. Запознах се с едно момиче и най-накрая се оженихме. Почнахме да трупаме заедно левчета за жилище, покъщнина, децата нещо не идваха. И така си живеехме с мечтата след десетина години да си уредим живота. Кариерата ми в научния институт вървеше добре и по едно време по един списък ме предложиха да замина на специализация в Англия. Бяхме на 7-мото небе с мойта Алка, като се получи потвърждение от тамошния Университет, че ме чакат за да работя там 6 месеца.
Веднага преценихме, че след това с тия спестени пари ще да имаме всички благини - квартира, кола и зелена улица на Запад и валутен влог да си пазаруваме и у нас в Кореком и Тексим. А и после и други страни може да видим. Хай-лайф. Раят беше на запад от нас, на една ръка разстояние! Но се оказа на един сгънат лакът. Дяволът никога не спи, момко, ... ако се запътиш към коварния Албион винаги да имаш едно на ум. Отидох като аслан, а са върнах сам, изгонен и почти под конвой. После станах вече и разведен, не-партиец и ... абе отрепка – утайка на обществото – виждаш ме. И всичко това заради една нищо и никаква албионска краставица.
- Как така стана, бе другарю Прокоп, го питам, не може да го бъде.
- Как така ...ами ей така, казва, а и Недялка – жена ми ме напусна...одма. И стана тя квато стана ... а нищо не предвещаваше тоя катаклизъм.

VІІ. Коварния Албион

Тръгнах и пристигнах в албионския град. Жената не я пуснаха с мен от съображения за сигурност, а и да не забегнем и двамата. Щяла да ми пречи на работата, да ме разсейва. По-после, като се устроите, казаха, ще и дадем и на нея международен паспорт, и виза ще и извадим, обещаха ми служителите от международния отдел. Сега, не може, Вие се устройте, овладявайте техния опит после да го приложите у нас.
Чудно градче, се оказа, картинка. Свикнах веднага, и на езика ломотех, а след три месеца бях, като някое Лондонско кокни. Е, и у нас го бях учил тоя език и бързо се вписах в колектива. Всичко ти е уредено, бижу апартаментче в кампуса на университета, ходя си с колело до работата, супермаркетите му супер. Мечта. Чисто, зелено, ухае на люляк и едно синьо, синьо небе. Ама не наше, а албионско, коварно. Но някъде латентно там се таеше коварната заблуда. Та аз си имах все едно наум от инструктажа преди тръгване, но почнах и да си мисля: Абе гние тоя пуст капитализъм, но хубаво мирише ... А у нас до гарата от дясно, като духне вятър от север и се носи миризмата от екарисажа ... и не се трае.
И в тоя момент получавам писмо от Алка-Недялка, - Покопий, пише, идвам! Имам паспорт и билет и кацам на Хитроу, чакай ме след една седмица! Нося ти топли поздрави от Източния “Рай”. От на Изток от Рая.


Следва Краставицата VІІІ. Алка-Недялка.

Милчо КИ

Рожен 2009-05-09 8:20 ЕЕТ

Така, така драги ми Хули. Продължаваме.