 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Докато суетата наоколо пулсираше..." | Вход | 14 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от LeopoldS на 09.05.2009 @ 09:22:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Жестокостта при децата е неприкрита. При възрастните може да придобие глазура. |
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от Da на 11.05.2009 @ 13:56:25
(Профил | Изпрати бележка) | Да - вече знаем... Тъжен и ярък текст.
Поздрави! |
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 10.05.2009 @ 22:31:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Малко е, да. Малко пренебрегваме. Малко обиждаме. Малко премълчаваме. Малко лъжем. Малко забравяме. Малко...
Всичко е малко в живота ни. Докато набъбне до едно голямо...
Благодаря ти, Р.!
|
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от nichija на 09.05.2009 @ 13:53:19
(Профил | Изпрати бележка) | Да, децата се проявяват като "жестоки", но това е защото са искрени. Ако възрастните се обръщаха по-често към детето в себе си, навярно суетата би запулсирала със затихващи функции...
Поздрави за творбата, размисляща е!!!
|
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 09.05.2009 @ 15:25:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Казала си го прекрасно... И е безкрайно вярно.
Само където подобно ‘обръщане’ се дефинира като инфантилизъм в силно негативния му смисъл и не обира овациите на реалния живот. Убедена съм, да, само че... Суетата, моят любим грях.
Благодарности за реакцията! Трогваща е!
|
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от joy_angels на 09.05.2009 @ 00:13:03
(Профил | Изпрати бележка) | Непопулярно е да пишеш за деца, болни, старци, недъгави...
Непопулярно е да сочиш с пръст.
Непопулярно е да бъркаш с този или друг пръст по избор - в раната.
Заради което, и в частбост за този текст - имаш моето Браво!
|
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 09.05.2009 @ 13:07:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | За тях е и най-трудно да се пише. Защото много лесно се влиза в декларативност. Ти го знаеш, впрочем.
Това, с пръста, е кауза пердутта, Джой. Хората нито обичат, нито им въздейства. Отделно съм се убедила, че насила нищо не става, дори и хубавото. Единственото, което се опитвам, е да бъда човек. Извън тяхното поведение. И извън стиховете. Без да изневерявам на искреността си.
А когато иде реч за поезия, се опитвам да облека чувствата си – без значение къде са насочени, в най-силните и достойни за тях думи. Дали успявам, друга история...
Разбрах те чудесно, всъщност. И имаш моята дълбока благодарност!
И за резонанса ти...
|
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от theheart_ofthefire на 08.05.2009 @ 22:08:03
(Профил | Изпрати бележка) | забравянето понякога е ужасно лесно...
Тежко стихотворение! |
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от anonimapokrifoff на 08.05.2009 @ 22:05:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Един щрих, а толкова много казва! И размисля. |
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от Omaia на 05.06.2009 @ 12:54:51
(Профил | Изпрати бележка) | Може би тези деца са по- живи от останалите,
защото ситуирани в граничното пространство
могат да претеглят световете и да бранят
"точка"та си с по- голям хъс. За да останат тук!
Поздравления за направата, Рейни! |
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.06.2009 @ 14:04:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | И порастват по-рано... И може би, може би са в пъти по-толерантни от ‘нормалните’, но това е дълга (и друга) история.
Ако можеш да ми кажеш, обаче, защо отдавна порасналите често са жестоки до смърт, независимо че сетивата им помнят какво е с тях така да се отнасят...
‘Направата’ отне минути, Омайна. Колкото отнема избиването на тапа от шампанско, което си запушил здраво, а непрекъснато разклащаш.
|
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 12.05.2009 @ 22:06:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Нали знаеш пироните за кого са предназначени обикновено?
Благодаря ти за вниманието! Човешките отношения трябва да надскачат изкуството, иначе последното се превръща в самоцел и самоконсумация с не особено добри последици за консуматорите и особено добри изводи за гнилото в Дания.
Лично мнение…
|
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от mariq-desislava на 13.05.2009 @ 01:11:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Децата са безмилостно жестоки - всеки ден пред очите ми са 26 поне. Различните веднага са надушени и безкрайно тормозени. Възрастните може би си поставят някаква съзнателна граница или праг на поносимост, отвъд които просто са безчувствени. Ама винаги ме размисляш, Рейни, да му се не види.;) |
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 13.05.2009 @ 09:26:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Сигурно са безмилостни, да. Просто нямат лустро – и в добрия, и в негативния смисъл. Хората са го казали мъдро и вярно – трябва да пипнеш горещия котлон, за да повярваш. Иначе не ти увира главата.
А ние като го имаме, като сме пипали, като знаем, какви ги къдрим? Освен съвършено понятната самозащита? Нещо яко издишаме, обачер когато трябва да махнем приставката ‘само’…
Благодаря ти! Не е нарочно, но нали сме великите мислещи създания, та е хубаво чат-пат да се случва.
:)
Въпросът е какво следва после.
|
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от templier на 13.05.2009 @ 14:54:07
(Профил | Изпрати бележка) | | И като си помислиш само, че всички идват от едно и също прекрасно място... Напипваш пулсове, Дъждовита! |
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от Ufff на 16.05.2009 @ 05:49:36
(Профил | Изпрати бележка) | Замисли ме за нещо, което на пръв поглед изглежда встрани от темата - за природата (не човешката, другата, несуетната).
Поздрав, Рейн! |
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 16.05.2009 @ 06:14:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | С основание си се отнесла там, мисля...
Тя просто не търпи грим и фон дьо тен. И маски. Ако те харесват такъв, значи е истинско.
И не се налага да играеш, когато имаш проблем, а го посрещаш лице в лице...
Една специална усмивка за теб, човечна!
|
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от dandan на 23.05.2009 @ 08:40:31
(Профил | Изпрати бележка) | Не се забравя, не...
Понякога животът наистина е концентриран в една точка - точно казано, Рейни. И тя е опора за бъдеще.
|
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.05.2009 @ 16:54:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хубаво е, че има и хора, които настина не забравят, слънчева. Правят света малко по-светло място...
А когато се случи да се събереш в точка, точно знаеш цената на фокусираната светлина на живота (си).
|
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 31.05.2009 @ 14:24:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Сила казваш... Днес нахвърлях един текст и си мислех...
Че когато светът стовари цялата си несправедливост към теб и едновременно с това виждаш щастливите си палачи (порази ме съвпадението с думата в последния ти стих), тогава именно избива цялата стойност и чувства, която имаш (или не). През останалото време е само теория.
Дано не ти дава Бог да минаваш през такива изпитания!
|
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от mariniki на 31.05.2009 @ 16:34:11
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | не се знае, мила rainy...кое е по лошо- да си жертвата или палача...
но времето слага всичко на мястото му...натъжи ме.Бог да те пази. |
]
Re: Докато суетата наоколо пулсираше...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 31.05.2009 @ 17:43:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Вярно е, не се знае. Но не знам какво да кажа... Нагледала съм се на неточности в този живот.
Със сигурност знам, обаче, че палач е особено неуютна рола и не я желая. За другата наистина Бог да пази, щом ние не умеем.
Сърдечна благодарност за вниманието!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 759
ХуЛитери: 2
Всичко: 761
Онлайн сега:
