автор: persian

Епопея на позабравените българи.

На Димитър Талев.

А вече сто години отлетяха
на тоя свят откакто се роди.
Години все на черни мъки бяха,
на скръб и болка и на зли беди!

Затуй,защото през тях изгоряха
на българите свидните мечти,
мечти що неочаквано умряха,
макар да бяха сбъднати почти!

И трябваше отново да се бием
за родната земя,за своя дом
и чашата горчива да изпием,
та да преглътнем тежкия погром.

Животът ти премина през омрази,
премина през борби и теглила,
но българското в себе си запази
и го въздигна чрез свойте дела.

Запали свещ в железния светилник,
та светлината й да освети
на българите жалостния делник
и да пробуди старите мечти.

И зазвъняха преспански камбани
събудени от мощния ти зов,
за да лекуват вековните рани
и да разпалват народна любов.

Възпя Илинден,битката ужасна
на роба със тирана му жесток,
та вярата у него да не гасне,
макар отслабена за дълъг срок.

Цар Самуил извика от далеко
отново да извади своя меч
и в новото ни битие нелеко
да ни напътства с мъдрата си реч.

И всичко що стори,сега ни дава
могъща вяра,че както преди ,
пак ще възкръсне нашата държава
и ще премине през всички беди!

Таз вяра ще прескочи и нататък-
от Осогово към Вардара,там
где свободата,макар и в зачатък
ще да измие българския срам!

05.02.1999 г.