автор: persian

Сигурно е,че понякога българите участвуват в държавите на хуни, тюрки, авари, тъй като не успяват да се обединят.
Държавните обединения, които самите те създават за по-дълъг и по-къс период от време, могат да се определят с използвания в европейската историография термин chiefdom. Същият има смисъл на “ранен тип държава, начело с предводител”. Той притежава ограничени правомощия, тъй като е зависим от могъщи кланове (родове), които постоянно настояват за войни, чрез които да придобиват плячка. Често пъти временни обединения на няколко племена приемат за водач един силен род, чийто епоним дава името на племето.Такъв древен род при българите е Дуло, а негови потомци са Кубрат, Аспарух и Тервел.
Като се проследява хронологията на артефактите и масивите от писмените знаци на старите българи,се стига до констатации и заключения, че би могло с определена степен на сигурност да се представи този проблем на вниманието,както на българската, така и на международната научна общественост. Обект на изследване е периодът ІІ в. пр.н.е. - VІІ в. от н.е. Някой от по-важните източници, които се ползват, са -Джагфар тарихи” /1/ и археологическите публикации за средна Азия и източна Европа.
Къде е била столицата на Велика България на кан Кубрат?
Според "Български летописи - Д.Т." /1, том І, стр. 16-17 и том ІІІ, стр. 96-97/ кан Кубрат е имал брат,Органа-Шамбат, на който преотстъпил столицата Кан-Балин. Това естанало след завръщането на Шамбат от неговите вла­дения в централна Европа,държавата ДУЛОБА. Народният Събор не бил напълно съгласен с това решение на Кубрат, а обществените кръгове започнали вместо името на Шамбат, да употребяват нарицателното “КИЙ”, което означавало “отхвърлен”. По този начин те изразявали отрицанието си спрямо Шамбат, който в годините на управление на Дулоба,нарушил принципа за единоначалие и подчинение на обща държавна политика.От там произлиза и наименованието “Киев”, което в Константин Багрянородни е наименовано “Самбатас” т.е. градът на Шамбат. При наличието на такова сведение, столицата на кан Кубрат, би следвало да се търси в близост до неговия погребален комплекс и намерените там съкровища. Археологическите обекти, в които са намерени съкровищата на кан Кубрат, са два - обект,(до селището със сегашно наименование Малая Першчепина) и обект, (до селището Романовская на р. Дон). И двата обекта имат погребален характер. Това създава недоумение всред изследователите, а някои от тях стигат до заключението, че е имало двама владетели с име Кубрат. Всъщност единият от тях е заличеният от историографията Шамбат, братът на кан Кубрат, владетелят на държавата ДУЛОБА в централна Европа. Това означава, че съкрови-щето, намерено в погребалния комплекс,който е в близост до Киев е на българския кан Шамбат.Някъде близо до другото съкровище,би следвало да е била столицата на кан Кубрат.
Сериозно внимание заслужава и археологически установеният факт, че кан Кубрат има два пръстена-печати с различен графически образ!? Не са ли всъщност това печатите на кан Кубрат и на неговия брат Шамбат,владетелят на държавата ДУЛОБА в централна Европа представян в съвремената европейска историография под името “САМО” като “ФРАНКСКИ ТЪРГОВЕЦ”, а в руската историография, като “СЛАВЯНСКИ ВОЖД”? Общото становище е, че Българските владетели са имали само по един пръстен-печат, който не им е изработван във вражеските работилници на Византия, а от български майстори на ювелирното изкуство, съгласувано с членовете на Държавния съвет. Този ПРЪСТЕН-ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ е стоял в края на всички императивни послания на Владетелят на Българите.