автор: Osip

Чака селцето.
Пази си покривите,
шепне за всеки камък
по дума,
натежала на мястото си.
Пази си покривите
и отваря врати, през които да мина
на връщане и на тръгване.
Спи водата,
сънува лодкари
и плачат върбите.
Само аз ли не чувам?
Само мен ли не чуват
или са толкова неми,
че даже мушицата в скрина
напряга крилете си?
Ако литне
ще тръгна със нея -
корен до корен
и черга след хурка -
тънката нишка на баба
протегна ръце да ме спъне.
Искам да падна!
Под лозата и камъните,
дето тежат
и покриват ми времето.
Днес сина ми посегна към брадва
и корен, от който течеше вода…
Не сечи - тук от нишките тръгва водата
през която ще минеш и ти!