автор: zinka

Дали съм и глуха и сляпа?
На миля пред мен – суета!
И всеки за кокала драпа!
И всеки си има игра!
А аз съм и глуха и сляпа
и нямам от четири пет.

През мене фриволно преджапа
един самозванец поет.

Не чух, не видях и нехая!
Събирам от рози роси.
Ти, името твое незная,
кажи „Отче наш!” и пусни!
Във рая, за тебе заключен,
не съм ти от Бога кравай.
Без мен! Бездуховен и скучен,
по пътя си земен – дерзай!

Небето, земята и ада
и рая във този живот,
на всеки различно се пада!
На мене така ми е гот!
Да нижа гердан от малини,
в тревите на белия свят…
И ако на хълма се срина
с живота приключваме с ПАТ!