автор: angar

Нито издатели - кастрати,
нито критиците - евнуси,
които казват, че си тяхна
и те поделят помежду си,
Поезийо, един от друг,
не могат да ни разделят!

Ти - моя първа и последна!

Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!

Аз повече съм бил със тебе,
отколкото със всички други!

И в дни на гордо вдъхновение,
и в дни на срам и поражение,
и в труд, и в поход, и в мечти -
с мен винаги си била ти!

Забравях за тебе -
както забравяме майката -
когато съм бил щастлив.

И се връщах при тебе -
както си спомняме майката -
когато ни заболи.

Едно не мога да зная само:

Ти - която си толкова щедра!

Ти - която толкова много ми даде!

Ти, която толкова пъти
ме прави щастлив -
мен, нелюбимия,
каква ли си с тези,
в които си влюбена!