Нито издатели - кастрати,
нито критиците - евнуси,
които казват, че си тяхна
и те поделят помежду си,
Поезийо, един от друг,
не могат да ни разделят!
Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!
Аз повече съм бил със тебе,
отколкото със всички други!
И в дни на гордо вдъхновение,
и в дни на срам и поражение,
и в труд, и в поход, и в мечти -
с мен винаги си била ти!
Забравях за тебе -
както забравяме майката -
когато съм бил щастлив.
И се връщах при тебе -
както си спомняме майката -
когато ни заболи.
Едно не мога да зная само:
Ти - която си толкова щедра!
Ти - която толкова много ми даде!
Ти, която толкова пъти
ме прави щастлив -
мен, нелюбимия,
каква ли си с тези,
в които си влюбена!