автор: Remembrance

Клубът беше почти в самото летище, долепен до него. Габ не можеше да проумее целия замисъл на това странно място. Разхвърляни, лутащи се, груби хора навън и такива невероятни малки кътчета пълни с услужливи и любезни хора, сякаш невидими за околния свят. Малко беше да се каже, че безтегловното му и необяснимо състояние все още тормозеше мислите му. Той оглеждаше всичко и всички и се опитваше да разбере къде всъщност се намираше и защо.
Очите му изхвръкнаха от удивление, когато влязоха в клуба. Абсолютно всички стени бяха покрити с огледална повърхност, а по ръбовете, граничещи с пода, имаше фини и много красиви инкрустации. Меки светлини сякаш извираха от тавана. Той се разходи напред-назад и изведнъж изсумтя силно. В същия миг Клер се озова близо до него и го хвана за ръката.
- Какво е това Габ? – несигурно промълви тя.
- Предполагам какъв е вашия проблем – каза трети глас.
Двамата се обърнаха и зяпнаха от почуда. Пред тях се извисяваше висока, слаба фигура на жена, облечена със забележителна дълга рокля, цялата съставена от малки сребристи детайли, като долната част сякаш се разлистваше в стотици тънки лентички, а горната изрязана под раменете част разкриваше бели стегнати рамене и очертаваше елегантен бюст като на статуя. Русите й коси се разстилаха по цялото тяло, като подчертаваха ярки искрящи кафяви очи. Сякаш цялата тази съвършеност не беше достатъчна, та на гърба й трепнаха и привлякоха погледите им големи като направени от дантела и кристални нишки крила.
Докато стояха вторачени и без дъх, създанието се приближи до тях и кимна в знак на уважение. Чувствайки се така незначителни и в явно неудобство те отговориха подобно. След този дълъг необичаен момент, в който им беше дадена възможността да се окопитят, жената каза:
- Не виждате вашите отражения в огледалата, нали?
Габ кимна.
- Добре дошли в Огледалния клуб.
В същия миг до тях се появиха две други създания – мъж и жена. Жената застана до Габ, а мъжът – до Клер. Бяха целите в черно, като сенки. Хванаха ги за ръце, а през това време жената с крилата каза:
- Последвайте ги.
Жената дръпна Габ в едната посока, а мъжът се усмихна дружелюбно на Клер и й посочи друга врата. В този миг Габ спря, заби краката си в пода и гласът му проехтя в залата.
- Какво става тук? Защо ни разделяте?
Жената-ангел се доближи до него, докосна го по рамото и спокойно му отговори:
- Спокойно, Габ. И двамата сте тук, никой никъде няма да ходи. Просто ще трябва да откриете вашето отражение по отделно. Така се прави.
Клер също се доближи до него, повдигна се на пръсти и му прошепна нещо в ухото. След това го целуна по бузата и се върна при своята сянка-мъж.
- До скоро, мушице – тъжно каза Габ и тръгна след другата сянка-жена.

/следва продължение/