автор: vitaniq

по стръмните стъпала
слизаше слизаше слизаше
мълчание
преброи лицата
върху следите от одраскано
по които не спираха да криволичат
откъси от преживяно
беше естествено
но
движението им дразнеше
процеса на зарастване
и той прекъсваше
някъде
една незатворена врата
преповтаряше
очакваното влизане
премина сянка
като нелепо извинение
за пропуснатото
докато
все още
не си забравил
лицата които се
разтваряха разтваряха разтваряха
върху кожата
и дишаха топлината
на случайността
не пропуснала да намине
гола
само босата ù ръка
докосваше ръба на часовете
и ги задържаше
върху очите ти
в четири различни посоки
които не запомняше
защото винаги издишаш
въздуха от гърдите си
докато
слизаш слизаш слизаш
по мълчанието