Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 386
ХуЛитери: 1
Всичко: 387

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНякога, някъде в бъдещето /повест/ част ІІ глава ІІІ В Тронната зала на Тангра
раздел: Фантастика
автор: kasiana

      Тангра и Иисус се оттеглиха в Залата на тайните, в която досега само Бащата имаше право да влиза. Между двамата предстоеше важен разговор за бъдещето на Вселената.

      Неочаквано в Тронната зала влетя малка светла точица, която закръжи около златната сфера. Докосвайки се до нея, светлинката нарастваше и осияваше всичко наоколо. Постепенно сиянието прие очертанията на женска фигура. Смолисти коси с венче от светлорозови цветчета покриваха раменете ù, сини като метличина ириси блестяха изпод пърхащи черни мигли… Бе облечена в сребриста багатурска униформа.
От цялата ù осанка струеше нежна светлина.
      Девойката пристъпи плавно към голям син екран на една от стените в залата и включи някакъв невидим механизъм.
      Появиха се холограмите на земни богове, почитани от народите през хилядолетията. Те попитаха:
      -Защо ни извика Светла Жрице на багатурите миротворци?
      -За да си поговоря с Вас, Велики. – отвърна девойката.
      -Къде е нашата Едносъщност, Тангра? – вкупом попитаха холограмите.
      -Разговаря с Иисус за бъдещето. Но кажете ми, Велики, защо един и същ Бог има толкова много имена? И защо пред народите Той се явява в различни образи?
      -Това го измислиха хората, Светла Жрице! Ние сме холограмите на техните представи. Но всъщност сме един Бог. Може би Наша е грешката за това многоимие. Ако не бяхме размесили езиците, когато хората започнаха да строят Вавилонската кула, навярно това нямаше да се случи. По-добре щеше да бъде хората да се опитват да се доближат до Нас, отколкото да клонират в представите си Едносъщния вселенски Бог, който е Бог не само на земляните, но и на всички вселеняни.
      -А защо не попречихте на хората да сторят това? – попита девойката.
      -Защото това е волята на Съдбата. – отвърнаха Те.
      Девойката докосна пак невидимото устройство и холограмите изчезнаха.
      „Защо в Книгата на Съдбата това не беше записано? Нали прочетох подробно всяка страница. Кой и защо е объркал земната история и е нароил толкова богове?” – каза си тя на глас.
      -Жадните за власт и богатство, Светла Жрице, те направиха това. – чу се гласът на Тангра – Богът, Едносъщ с всички останали земни богове, когото тя познаваше и почиташе през всичките си прераждания досега.
      -Но е време това да престане! – каза твърдо Иисус, доближавайки до девойката. Защото Тангра и всички останали имена са съвкупното ЗНАНИЕ на човечеството, което трябва да се изчисти от суеверието и мистиката, за да блесне с истинската си красота и сила.
      -Иисус е готов, Светла Жрице! – каза Тангра след като изслуша внимателно Сина си. Ти помниш, че Той и Майка му Мария бяха при сребърните и златните прабългари – далеч на изток в поселенията им в Долината на градовете, преди да се завърнат в Йерусалим. И там, при твоя народ, Иисус се сдоби с много мъдрост и воински умения.
Но майка му пожела той да се отклони от пътя на война, за който АЗ исках да ГО подготвя.
      Но Времето на Времената дойде. Изберете с Иисус великите войни българи, които не са губили битки през всички времена, и формирайте челните отряди на багатурите миротворци.
      Нашата Вселена ви очаква.

(Следва продължение)
3.05.2009 г.


Публикувано от Administrator на 04.05.2009 @ 09:44:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.10.2021 год. / 18:56:14 часа

добави твой текст
"Някога, някъде в бъдещето /повест/ част ІІ глава ІІІ В Тронната зала на Тангра" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Някога, някъде в бъдещето /повест/ част ІІ глава ІІІ В Тронната зала на Тангра
от radi_radev19441944 на 04.05.2009 @ 22:19:17
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Леле, леле! Дръж се, земьо! :)
Мила, това е сериозно нещо. Някъде между приказката и фантастиката разликата се губи. Има един незрим момент, когато би могло да прозвучи за възрастните като приказка, а за децата - като фантастика. Приятелско намигване.


Re: Някога, някъде в бъдещето /повест/ част ІІ глава ІІІ В Тронната зала на Тангра
от Liulina на 04.05.2009 @ 11:18:54
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
интересно си пресъздала преминването н българите от езичество към християнство
Поздрав!



Re: Някога, някъде в бъдещето /повест/ част ІІ глава ІІІ В Тронната зала на Тангра
от sineva на 04.05.2009 @ 11:30:35
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Кас!:)))))))))))


Re: Някога, някъде в бъдещето /повест/ част ІІ глава ІІІ В Тронната зала на Тангра
от tomatroev на 04.05.2009 @ 14:27:02
(Профил | Изпрати бележка)
Спасителят е на всички, Касиана и всеки го търси...
Радвам се, че си намерила свой начин!

Поздрави!