автор: alidora

Болеше ли те,
когато се отвързваха ветровете
и поглъщаха утрото ти,
без да си го видял
и тръгваше да лъжеш,
че може да свети
догорялата свещ
на твойта печал.

Болеше ли те,
когато убиваше сънища,
недокоснати още
от дъха на жена?
Колко трупове
на звезди ще са нужни,
за да откриеш,
че има Луна?!

Болеше ли те,
когато ме прати по дяволите,
повярвала, само за миг
в любовта,
всяка прошка
е вид наказание,
но аз съм слаба
да ти простя.