автор: felisia

Разбрах , че Слънцето ми се разсърдило
във тайната не съм го посветила
преди ми правеше косите свилени
сега намръщено- зад облака се скрило.
Помолих го да ми прости и да забрави
че първо със Луната споделих ,
че все за теб си мисля и въздишам,
когато блеснат позлатените звезди.
Срамувам се сега да му поръчам
да те целува сутрин вместо мен
и щом те няма да ме грееш до стопяване
да грее то поне във мрачния ми ден.