автор: felisia

Поканих снощи бледата Луна
да поговорим - беше ми самотно
загрижено ми пръсна светлина
светулчици ми лепна на челото.
От притеснение в началото мълчах,
а толкова желаех да и кажа,
че вчера за секунди те видях
и пеперудите в стомаха ми заскачаха.
А попсле заразказвах развълнувано...
за малко се обърнах и видях ,
че даже Вятърко се е заслушал
присламчил се , кога е станало-
така и не разбрах.
Е , нищо.Чул е , че съм влюбена,
то вече всеки знае ..май
уж тайна беше ,
но онази портаджийка Свраката
разнесла клюката далече по света.
Да знаят!
Искам да го знаят!
Не крия колко много те желая
дори папурите закършиха стеблата си
от моята любов към теб омаяни.