автор: traveller

Той е още дете.
По очите му има
два сезона от всяка отминала пролет,
има много лета
с прогорели усмивки
и усмихнати мисли с лятна миналост в корена.

Той е още дете.
Не разбира дори
колко малко от нас е родено от истини
и че много ще мине,
преди да прости
и да види, че давам му пътя на мислите.

Той е още дете.
И ще сбира в едно
този вятърен танц от зърната разпръснати,
и ще меси умислен,
без да вижда в тестото
как създавал е хляб от раненото в пръстите...

Той е още дете.
И разпъва на кръст
всичко, що е различно от краткото лутане.
Лабиринтът е хубав.
Той ще стъпи в ума си
и ще бъде усмихнат след своето утре...

Той е още дете.
И под бели коси
пак ще срича наивно кръговратните истини...
за да видиш какво е
да боли от живот,
трябва сам да откриеш защо си го искал...