автор: elsion

По ръцете ми се разплисква, на вълни, непоказана нежност.
В ярко слънце трепти по листите и разтиква дъждовните облаци.
Балансира на края на пръстите в невъзможност да стигне сърцето ти.
Всеки жест е натегнал от обич, всеки жест неизпълнен е бреме.
По ръцете ми тръгват пориви.

По ръцете ми плъзват спомени, неизживени, от друго време.
Под нозете ми се трошат чувства - причудливи трохи за гълъбите...
Всеки миг неприсъствие - мъка е, всеки миг недокосване - треска.
Да не мисля за теб е изкуство, като това да танцувам по въглени.
Ако не усвоя безчувствието ... ще ме събираш от пепел.