автор: Avgust_Traqnov

Зеленото утро наднича от мрака
и трие зелени очи,
в зелени листа се спотайва и чака.
Луната зелена мълчи.
В зелено прошушва и вятъра сънен,
но бързо смълчава се пак,
завива утихнал зад ъгъла тъмен
край спящия уличен знак.

Зеленият дъжд си замина навъсен.
Остана зеленият хлад.
Светът, от зелените капки поръсен,
разсъни се свеж и по- млад.