Следвам твоята мисъл,
ти последва дъха ми.
Из под пръстите тихо
се изливам на пръски.
В кратък миг ме заливаш
и без дъх и без спомен,
твойте думи помитат
моят свят, уж бетонен...
Следвам всяка извивка
на копнеж виртуален...
Ти попиваш с усмивка
всяка моя замаяност...
В мисълта ми се впива
тази страст нереална.
Уж си само илюзия,
а душата ми пламна ...
Казвам "дръж ме" и падам,
казваш "тук съм" и няма
нищо по осезаемо
от светът ни за двама.
И в безкрая замаяни
следваме сходен ритъм...
Аз вкусът ти долавям.
Ти парфюма в косите ми.
Няма спомен за минало!
Няма намек за "утре"!
Само щуро препускане
на сърцата в нищото...
Само лава във вените;
Само стон върху устните;
Бездна от неизбежност
под клепачите спуснати...