автор: drama

това отдавна го зная,
всичко е край и начало,
че гонейки вятъра
всъщност летим,
а вдишвайки атоми
бавно умираме,
че всяко взривяване
е акт на събиране
и всяко отдаване ….
и всяка малка необикната вселена
е мъчна и единствена за себе си…
и влизайки във някакво си ново време
оставяме една отмираща въздишка,
ограбени, виновни, леко смешни,
сега пред ада, утре в рая,
какво утеха …преходно е само
и тленното е всъщност жива пепел