автор: prrob

С любезното съдействие на Р., Г., М.

Във времето, в което
свещите
увяхвят
и паяци владеят
вените ни,
и дружбата ни не е така прекрасна,
че е на птици,
пред полет още,
уморени,
да ти дам желая
и очите си,
и крилете си,
и полета си -
двойно укрепена
да литнеш, птицо бяла,
да е несломима волята ти,
от пепел и отломки
вярата
да съградиш пак
цяла.

Но ти глава повдигаш, птицо,
уморено:
очите си
бе дала,
за да ме има
МЕНЕ.


Цветница, 2009