Вероятно след преселението в района на север от Кавказ (около средата на ІІ в. сл.Хр.) започва и трайното етническо стабилизиране на българите .
Трябва да се подчертае, че в онази епоха и регион не може и дума да става за някаква етническа, езикова и расова хомогенност. Взаимовлиянията в областта на културата,религията, езика, бита и нравите са обичайни за всички живеещи в района народи. Дори имената им не са съвсем сигурни, поради лошата осведоменост на основните ни информатори. Византийските автори често пъти произволно определят народите от изтока като “уной” (хуни), поради популярността на хуните и сравнителната близост във военното им поведение с народите от Севернокавказкия регион. Дори най-авторитетния историк на VІ в. - Прокопой Кесарийски, пише, че хунският владетел имал двама сина Утигур и Кутригур, които навсякъде другаде срещаме като етноними на две български племена.За самите китайци, които са историческите първооткриватели на хуните и в чийто хроники се срещат данни
за тях от ХХ в. пр.Хр до VІІ в. сл.Хр., названието “хун-ну” означава “чужденци” или “варвари, идващи от север”, а не конкретно назован народ. С други думи, китайските източници ги сочат като група народи (или племена) с враждебно поведение спрямо “Поднебесната империя” (Китай), заради които била изградена прочутата “Китайска стена”.До ІV в. данните за нашите прадеди са изключително редки, което затруд-
нява съставянето на каквато и да било прегледна история за това време. Едва след доближаването им до стратегически важния за Византия
Кримски полуостров, българите влизат в полезрението на византий-ците, които започват все по-често да пишат за тях. Така става известно, че по искане на император Зинон в 480 г. български отряди са поканени като съюзници във войната срещу готите. През целия период на Ранното средновековие българите се славят като отлични войни, предпочитани като съюзници и от други народи.Друго съобщение споменава съвместна византийско-българска акция срещу готите през 488 г. Единадесет години по-късно българите са представени вече като врагове на империята, които нападат земите й около р. Цурта. По време на тези нападения (края на V в.) започва и най-ранното заселване на българите на Балканския полуостров . За това ранно преселение свидетелства и Манасиевата летопис (от ХІV в.), според която по времето на император Анастасий І (491-518) българите се заселват “от Бдин (дн.Видин) до Долната земя (днес Македония)” .Честото участие в конфликтите между византийци, гепиди и готи дава възможност на българите да опознаят значителни части от Балканския полуостров, което подсилва желанието и на останалите българи да ги последват на Балканите. През 512 г. император Анастасий І изгражда известната “Дълга стена” между Крепостите Деркос и Силимврия именно с цел да предпази столицата от техните нападения.Българи обитават и земите на днешна Унгария, които остават там след разпадането на хунския съюз. За участието им във войната срещу остготския военачалник Тотила в средата на VІ в. научаваме от няколко византийски източници. Същевременно нападат и Тракия. Тези и други подобни сведения показват, че много преди идването на кан-Аспаруховите българи, нашите прадеди вече са заели определени теротории на Балканите.За периода преди създаването на “Стара, велика България” в 632 или 635 г. знаем твърде малко.
Като особено важен източник за възстановяването на истината за нашите предци- българите, е издадената в Оренбург, Русия, тритомна история: Бахши Иман, Джагфар тарихи”(историята на Джагфар),Свод болгарских летописей, том І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г. Тези източници съдържат важни сведения за писмените знаци на старите Българи. Проведените по историята на Джагфар сравнителни анализи с известните артефакти и други писмени сведения, показа че той е достатъчно достоверен и изяснява части от историята на българите, неизвестни досега от други източници.От там става известно как се е зародил родът Дуло.-“кан Артан, син на Кубар… забранил търговията...неговото управление било жестоко и разбойническо, поради което го намразили… загинал в 150 г.от н.е. при единолично сражение (по настояване на българските тархани и дори и неговата сестра) с наетият от него на българска служба хунски военноначалник Агарджа…сестрата на кан Артан, след неговата смърт, се омъжила за Агарджа, а българските тархани го провъзгласили за кан…” /том ІІІ. Стр. 89-90/. Така възникнало началото на рода Дуло . След този брак, представители на хунски родове добиват правото на участие със свои представители в основния държавен орган на българската държава - “Кинеш”.