автор: felisia

Знам го , че не се трогва от приказки
и не си изгубих нарочно пантофката
в града му още има павирани улици
и ми се счупи токчето.
Той пожела на ръце да ме вземе
по невнимание крака му настъпах
заболя го навярно , но си замълча
а аз смутена изтръпнах.
Беше приказна нощ , края на юли
и щурците умираха влюбени
не знаех , че от следващото утро
и аз ще бъда , като тях погубена.
Целуваше лицето ми със жар
и цялата в кръвта му се разливах
и после планмах-слама във пожар
и оттогава все за него дишам.
А той не ме изпрати сутринта
и гарата за мене се разплака
посърнал влака тихо ме прегърна
и даже не посмяваше да трака.
Написах тъжен стих и ме боля
по кожата ми пареха милувки
които вероятно би дарил
на всяка , ако аз не бях отишла.