автор: rainy

Добър вечер, приятелко моя.
Добре ли си?
Как преживяваш?
Липсвах ти много, нали?
Извини, но бях обещала
да съм жива, и да се пазя -
за това и не идвах.
Прости!

Ето сега пак сме си с теб,
отново сме заедно.
Не, не, всичко е точно -
престани за мен да тъжиш!
Ще ни е хубаво,
взаимно уютно
и топло -
тъй както ни беше преди.

Виждам кората ти е наранена!
Разнищили са те до кръв.
И кой така, за Бога, те руши?
Кажи ми, само ако можеш -
когато те прорязват със ножове,
дървото умъртвено също ли боли?

И кестенът над тебе си е същия.
Колко пъти тогава го прегръщах
със слепи от празното очи?
И тревата е останала намачкана...
Тя помни ли ми дланите издрани,
и споделените без глас мечти?

Хайде, лека вечер, приятелко моя.
Да, да, късно е! Ей сега тръгвам.
Недей да ме гониш и ти...
И моля те, не ме забравяй!
Утре сигурно пак ще се върна.
Сърцето брани ревниво своите верни следи.