автор: copie

На 21 април през нощта усетих изведнъж, че връхчето на езика ми е изтръпнало.
Бях пред лаптопа, гледах филм, и изведнъж го осъзнах.
Сутринта се събудих и веднага проверих – изтръпнало беше.
Веднага отидох в банята, където имам лампа директно над огледалото. Прегледах внимателно – върхът на езика ми видимо беше по-розов от останалата му част. И изтръпнал, да.
На следващия ден смуках хексоралетен – някакво лекарство и против гингивити. Моят език едва ли има гингивит (мисля, че означава язви по устната лигавица), но може пък лекарството да му подейства? Не.
На още по-следващия ден се събудих с ужасната мисъл: това е рак на езика!
Ракът винаги започва безобидно наглед.
Бях ужасно заета цял ден да мисля – как ще живея сега? Щом е рак на езика – сигурно ще ми го отрежат. Ако операцията е сполучлива (ще трябва regulus да ми я направи!) – може би ще живея. Но сигурно няма да мога да говоря :( Но аз не съм много приказлива, няма да се шашна от това, а от притеснение, че не съм пълноценна. Обаче трябва да се откажа от работата си, която ми харесва. Не, по-добре да ме няма.
От друга страна – децата ме обичат! Те нямат толкова нужда от говора ми, чували са го предостатъчно. Може би е достатъчно да ги гушкам и целувам. А ние и без това и четиримата в последните години главно си пишем в нета. Това си е пълноценен разговор. Значи не е фатално за връзката с най-любимите ми същества, следователно може да ме има.
Ще муча за обикновени необходимости. Е, ми няма да им говоря никакви баналности! Ей така, в борба със себе си, приех, че няма да имам език.
На още по-следващия ден ми просветна, че сигурно съм си изгорила езика! Като се прибрах оная вечер на 21 април, си сварих бульон (след проверка на неизмитите съдове се потвърди). Не помня да съм се изгорила, но след литър вино кой ли би си спомнил...
Обаче... мина повече от седмица. Няма такова изгаряне на езика, дето за това време да не е минало. Рак е, с други думи.
И сега е изтръпнало.

Завещавам на издателката на тази книга да завърши при необходимост вместо мен този опус. Едно изречение е достатъчно, моля.