автор: kuklara

Двете змейчета бяха братчета или нещо подобно,
защото се родиха в един ден и отраснаха заедно, макар да бяха от различни маики. Какво им липсваше да са братчета - и двете зелени, и двете леко меланхолични, и двете момченца. То и змеиците едни маики, гледат децата си със змейски поглед. Да те е страх малко змейче да си. Добре че бяха много заети, та двете змейчета си играеха и се развиваха напълно свободно. И въпреки че на външен вид нямаха никаква разлика си бяха напълно различни. Вярно че в началото бяха бели, ама то от млякото. Те змеиците уж зелени, а млякото им бяло. Добре че сучат само трийсет и три дни. После всяко от тях започва да яде това, което най-много му харесва. И тъй като едното бе водно змейче, сиреч прекарва по голямата част от деня във водата. То си бе чисто блато, ама нейсе започна да яде зелени водорасли и доби откровено зелен цвят. Другото пък понеже беше родено край една къща в Змеево, дето стопанката все нямаше време от поезия да си подреди градината и само магданос садеше. Нали още беше малко и неможеше да прескочи оградата ядеше само магданос. Придоби магданозено зелен цвят и очи които те гледат с откровенно витаноминозен поглед. А дахът от устата му бе прекрасен. Как няма да е с толкова магданоз си беше свеж дъх като на току-що направена салата. После двете змейчета пораснаха, решиха да се женят и тогава нещеш ли се почувства разликата. Уж еднакви, силни, красиви ама момите харесват само магданозеното змейче, щото дъхът му хубав. Блатния и той зелен, и той силен, и той красив, ама нали знаете как миришат водораслите, като на блато. Полезни, ама аромата лош. Още ходи бедничкия незадомен и под дърво и камък си търси змеица с повредено обоняние.