по устни само ще вървя към теб,
без нищо друго,
ще разпратя всяка дреха,
вълшебен спомен,
бъден ураган
стенание е любовта ми в две посоки...
и трябва,
трябва да съм твоя,
но времето и миналото друго сочат
какво остава след завоя…
единствено сърцето помни.
Прекъсни ме за малко
и побъркай до дъно
нестихнала моята лудост
откачи и взриви само миг,
след този миг ще угасна
и без туй отдавна съм мъртва…
само някаква стара следа
все още ме движи безкръвно,
попълни онова, незапълнено,
невидяно от никого чудо,
разбери, аз отдавна съм мъртва
и възкръсвай ме в тази безумност...