автор: alisa

Моя млада любов, мое морско момче,
не ми пука изобщо кой какво ще рече.
Имам няколко тайни, нямам никакъв шанс.
На инат те обичам.И сега, и в аванс.
Мой излязъл от приказките и със бяла брада,
ако още се питаш, отговорът е : Да!
Всяка бяла минута и във всеки момент.
Без да мисля, че нещото свършва със хепиенд.
Без да те изчислявам, без да те заболи.
Ти усещаш и знаеш, че не лъжа.Нали?
Че не спя и те мисля, и ти пиша писма,
и щом тебе те има – не съм много сама,
и чета един дълъг човешки роман.
И през сълзи се смея.Влюбих се в хулиган.
Мое хубаво чувство, вярваш ми или не
всички думи за тебе са диви коне,
веят гриви, препускат...Как да ги подкова?
Всички рими са глупави.Ти го знаеш това.
Няма как да ти кажа.Но пък как да мълча?
И политам, а всъщност не знам да хвърча.
Спиш ли вече? Къде си? И какво правиш там?
Мога да си измисля или сигурно знам.
Лека нощ! То май стана „Добро утро” почти.
И се гушвам със мисъл там, където си ти.